Изядени от комари! Геопарк Искър - Златна Панега едно наистина красиво преживяване.

Изядени от комари! Геопарк Искър – Златна Панега едно наистина красиво преживяване.

УжасноНе ми харесаДобре еНевероятноПрепоръчвам (4 гласа с оценка: 4,50 от 5)
Loading...

Идеаята за красивото място от снимките

Идеаята за това пътуване ни хрумна, скролвайки из Инстаграм и засякохме доста снимки (една или две) на това място. Първоначално не предполагахме даже, че е в България. Помислих си, че са онези известни водопади в Хърватска (Krka National Park, Croatia) и по някоя от пътеките там, но когато се позаинтересувах разбрах, че това е Екопътеката Искър – Златна Панега, която се намира не далеч от София. След бързо разглеждане, плануване и приготовления последва заминаване.

Ранно заминаване за желаната дестинацията

Ставане в 6:30 сутринта. Проверихме времето, няма да вали, до колкото може да се вярва на нещо с името “Дали вали?” (dalivali.bg). Взехме раниците, приготвени предната вечер и тръгнахме. Пътят е в добро състояние, минава се за час- час и тридесет минути, но си имайте едно на ум за дупките. Навигацията ще ви отведе точно до паркинга, който е безплатен и доста голям, разполага и с течаща вода, ако имате нужда.

Веднага след като пристигнете се започва с опасностите, трябва да сте много силни и да имате непреклонна воля. Точно на входа на паркинга има едно заведение, тип фургон, от където се носи уникална миризма на скара, едвам се спряхме да не отидем, само да видим за какво става на въпрос. Но опасността, която беше там, а именно да се наядем с тези вкусотии, след което да изпием по 1-2 до 10 бири, щеше да обрече нашето пътешествие на гибел. Затова внимавайте!

Начало на самото приключение

Първи стъпки, начало на пътеката Искър- Панега
Първи стъпки, начало на пътеката Искър- Панега

Към 8:40 стартирахме нашата разходка, която започва през един тунел, който се вижда от паркинга. Пътеката е добре обозначена и сравнително добре обезопасена. По- трудното, ако мога така да го нарека е в самото начало и справите ли се с първите 50 – 100 метра, останалата част от прехода е лесна.

Стръмни и не много стабилно изглеждащи стълби
Стръмни и не много стабилно изглеждащи стълби
Първата табела по пътя за екопътеката.
Първата табела по пътя за екопътеката.

Първото и най- притеснителното, но не чак за да ви откаже, препятствие са едни съмнителни стръмни стълби. Те са на около 50м след началото на пътеката и са леко напрягащи, по скоро за психиката, отколкото за физиката (защото сега слизате, на връщане ще е и за физиката). Успокоителното в случаят, е че стълбите са направени доста добре и въпреки, че помръдват и прискърцват, са доста стабилни.

Когато слязохме по стълбите ми направи лично впечатление, че има кошчета за отпадъци навсякъде. Тоест някой минава редовно по пътеката и събира боклуците от тези чували, които бяха с метален обръч в горната си част, използвани като кошчета за отпадъци. Поздравления, за това. Ние не посмяхме да ги използваме, а си носихме отпадъците с нас, за да ги изхвърлим в последствие на паркинга, тъй като не ни е проблем. Отново поздравления, за много добрата организация на хората от поддръжката.

Указателни табели навсякъде

Много е лесно да се ориентирате по продължението на цялата екопътека. Навсякъде, където може да се запитате “Ами сега на къде?” има поставени табели с посоката, така че да ви напътстват. Просто се отпуснете и се наслаждавайте на природата.

След като достигнете една добре изглеждаща беседка, ще видите мост от ляво на нея, който доста често се бърка, като продължение на екопътеката. Всъщност пътеката продължава в дясно на беседката. Задължително си направете снимки и там, защото си е красиво. Не че няма още доста мостове нататък, но просто на този все още нямаше много комари и можеше да си позираме “кифленски” по дълго време.

Поляни с цветя

Поляни с цветя
Поляни с цветя

След като продължите, подчертавам в дясно от беседката, ще минете през една голяма поляна с най- различни и красиви цветя. В този момент разбрахме, че сме постъпили правилно с идването ни рано сутрин, тъй като в рамките на 10-20мин ходене и снимане нямаше нито едно дърво, а и дори да беше около 10 сутринта, жегата се усещаше.

Бетонен мост, като знак за правилната ни посока
Бетонен мост, като знак за правилната ни посока

В края на поляната с цветя ще видите единственият бетонен мост в парка, до който има дърво с табела потвърждаваща правилният курс на експедицията :D. Впрочем там има доста удобно място да спрете и да се охладите на връщане, тъй като реката тече по- бързо и е по- бистра. Също така и дъното е от камъчета, което ще ви помогне да не излезете с кал до колене от реката.

Началото на напастта!

Успоредно с появяването на красивите гледки, усетихме и че комарите започнаха да стават все повече. Като повървите малко след моста, ще започнете да усещате това.

В ляво от нас се появиха отвесни скали, а от дясно реката, която течеше все по- бавно. Преминавайки по пътеката се натъкнахме на едни сравнително скромни стълби, не повече от 5-6 стъпала, които ни отведоха до “истинската” красота на парка.

Постонянното редуване на пътечки от ляво и дясно на реката съединени с красиви мостчета те карат да гледаш с възхищение и уважение към природата. Отново забелязахме, че парка е страшно добре поддържан и има построени беседки и места за отдих навсякъде, чисто е, и доста добре организирано, адмирации.

Всичко беше просто прекрасно, но тези комари не ни даваха мира. В моментът, в който спреш да направиш няколко снимки и те те нападат… Не знам дали и препаратите против комари биха могли да помогнат в такава ситуация, просто бяха кръвожадни, буквално.

Вървейки по екопътеката си мислехме, че сигурно това ще е обичайният ландшафт, който ще разглеждаме, но веднага след това виждаме нещо различно. Всичко се променяше едновременно с преминаването през всеки мост, докато най- накрая не стигнахме до пътеката захваната за стената, минаваща над водата и усещането за нещо толкова красиво. Самите дъски, които бяха неправилно подредени, реката, светлината, всичко изглеждаше приказно. Нямаше как да не спрем за няколко стотин снимки, въпреки комарите.

Преминавайки през тези пътеки се наслаждаваш на гледките които се отварят пред теб, разминаваш се с други приятни хора, които са такива именно, защото и те виждат това красиво творение на природата.

Изключително красиво и си мислех, че сигурно няма много жаби, тъй като комарите бяха доста. Отново ни създаваха проблеми и меко казано дискомфорт. Заслушах се и наистина не се чуваха жаби. Имаше доста малко гущерчета, но не и жаби… Започнах да ценя жабите повече от всякога и да усещам как ми липсват.

Пещерата СТЕМНА ДУПКА
Пещерата “СТЕМНА ДУПКА”

След доста продължително вървене по сравнително кратък път стигнахме до малка пещера, която беше като спасителна стая от комарите и то оборудвана с климатик. Беше хладно и доста приятно място да починем. Пещерата с името “СТЕМНА ДУПКА” или поне така пишеше на табелата не е голяма, буквално няколко метра, разбира се превърната в тоалетна в по- вътрешната си част от “цивилизовани туристи”. Не снимах пещерата отвътре, не беше много приятна за гледане, затова ще поставя снимка само на посочващата табела.

Веднага след като подминахме пещерата, пътя се разшири и вече не беше само една пътека. Под естествена огромна каменна стреха беше направено нещо като къща с доста пейки и места за отдих, където може би навремето е имало идея за заведение или не знам. Сега беше поразбито, но пейките си бяха ок и са доста приятни, ако сте голяма компания да си починете и дори почерпите.

Видяхме, че след поляната пътеката продължаваше и си помислихме, че има още какво да се види, но когато пробвахме имаше растителност и най- вече коприва висока почти метър и покриваща цялата пътека. Ние, както и всички останали туристи, с които се засякохме, бяхме по къси панталони и нямаше как да минем от там, така че приехме това за края на нашето пътуване.

Водни кончета

На връщане реших да сменя обективите на камерата, за да снимам едни от най- красивите обитатели на парка. Целият геопарк изобилства от водни кончета в изключително красиви наситени нюанси на синия цвят. Бяха изключително много и това правеше иначе стандартно зелената гора и трева, доста по шарена. Те летяха и кацаха навсякъде където си помислите, за да обрисуват една наистина красива и завършена природна гледка.

Връщането ни към началната точка не беше нещо специално, а повече приличаше на леко тичане, тъй като вече бяхме до болка изядени от комарите. След като се прибрахме преброих около 40 пъпки от ухапване само по ръцете, а по краката бяха доста повече.

Резюме

Екопътеката Искър- Панега е едно наистина красиво кътче от нашата родина, което горещо препоръчваме да се посети. Невъобразимо красива природа. Съчетание на гора, красиви скали и река в един прекрасен синхрон. Лесно достъпен дори и за ден, така че идеалният вариант за кратка разходка през уикенда. Изключително добре поддържан, за което искрени поздравления. Изключителна природа, ние бяхме там през юни, но сме сигурни, че и през останалите сезони ще изглежда все така добре. Обмисляме посещение на пътеката и през есента, когато дърветата ще са си сменили цветовете и ще е една още по- красива гледка.

Отговор на вашите въпросите:

Къде се намира?

Екопътеката започва от един доста добре поддържан паркинг, който е безплатен и се стига доста лесно до него. Намира се малко преди град Луковит. Може да видите и на картата, като кликнете тук: http://bit.ly/31TscK4

Как да стигна до там?

Няма нищо сложно. Просто следвайте пътя за Луковит. Ако разполагате с навигация, може да използвате тази карта: http://bit.ly/31TscK4 или тези координати: 43.1873797,24.1585422

Колко време отнема?

Самия преход зависи само от вас. Според това, колко спирате и почивате. Ние го взехме за около час в посока, а цялото приключение ни струваше около два часа и четирсет минути. Но ние спирахме доста често за да снимаме.

Подходящо ли е за деца?

В началото е малко сложно с преминаването, но имаше доста деца, а и ние мислим, че ако сте внимателни, няма да има проблеми. Определено не е за детска количка, тротинетки или подобно. Но ако заведете там вашите деца, ще могат и те да се насладят на красивата природа. Идеалната опция е за неделен пикник сред природата със семейството.

Има ли вход или други такси?

Не, никакви такси не ни изискаха. Плащате си само горивото за да стигнете до там и евентуално скарата и бирата, за които споменахме в статията.

Кога е подходящо да се посети?

Според нас е подходящо за абсолютно всеки сезон, като ако изберете зимата е добре да сте подготвени и внимателни. Най- добре го посетете през пролетта, лятото или ранна есен.

Има ли водоизточник?

Не видяхме. Единствената чешма, която видяхме беше тази на паркинга и тя не е много добра за пиене, но при нужда мисля, че е добре. По самата пътека не видяхме да има чешми.

Имат ли татковците къде да пият?

Идеята на екопътеките е да се разходите, а не да отидете на заведение. Но ДА, има къде да се пие бира със скара. На самият паркинг.

Подходящо ли е за токчета?

Определено НЕ.

Има ли хубави гледки за селфи?

ДА, определено има доста добри места, където може да си направите впечатляващи снимки. А и природата там е достатъчно красива, че да не изисква филтри.


Имате други въпроси?

Ако имате други въпроси, които искате да включим, моля използвайте формата за контакти, като кликнете ТУК или на имейл: info@zaminavam.com

Какво още можете да посетите наоколо:

(скоро)

Posted by Ради Пенчев

Работя в ИТ сектора от над 10 годин, почти достигнах 30г вързраст (това е скучната част от мен). Но много обичам да пътувам, откакто се напих в Лондон и след по малко от 24 часа летях за Тайланд.
Хобита много, но приключенията чрез пътувания си останаха любимото ми занимание. Обичам да снимам, да програмирам разни неща, да спортувам, вкусната храна, всичко красиво, и не на последно място бързи коли.
Ще срещате странни думи, като "мега", "бачо", "тарикат" и други, които обичам да използвам за да описвам по цветущо нещата.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.