Гледка от пещера Проходна

Моментът, когато осъзнаваш колко малък си всъщност – Пещера Проходна и приятната изненада скален манастир Св. Марина

УжасноНе ми харесаДобре еНевероятноПрепоръчвам (2 гласа с оценка: 5,00 от 5)
Loading...

Пещера Проходна и приятната изненада скален манастир Св. Марина са дестинация, която оставя хората безмълвни пред величието на годините и природата. Мястото просто кара хората да забравят за проблемите си и получават невероятната възможност да се любуват на величественото произведение създадено от години и природата. Заслужава си да отделите време и да посетите тази околност.

По случайност, това беше един от онези ‘бързи’ дни, в който просто имаш приготвен багаж в раницата метнат в багажника на колата, малко храна за изпът и свободно време и никакви отговорности, поне за уикенда, защото понеделник винаги разваля всичко, колкото и да обичаш работата си. 

Пристигнахме след обяд там около 17 часа, пътят до пещерата е сравнително поддържан и беше приятно пътуването ( за разлика от последващото ни преминаване през с. Карлуково… Защото там такова нещо като асфалт нямаше… Просто не минавайте от там, ако все още държите поне малко на колата си! ) Стигнахме до голяма поляна приспособена  за паркинг много културно посипан чакъл, така че е достъпно за всякакви автомобили. В края на паркинга има табела гласяща “С автомобилите до тук”, която обозначава началото на пешеходният маршрут. Взехме раниците и тръгнахме посока Пещера Проходна, което ни отне около 2 минути или 300м и пред нас се откри величието и красотат ѝ. 

Пещера Преходна
Пещера Преходна

Пещера Преходна

Пътеката водеща към „сърцето“ или по-точно очите на пещерата е леко прикрита от растителност, но е там все пак и сякаш те очаква. Всяка крачка те кара да изпитваш толкова много смесени чувства и очите не могат да се фокусират на едно място от цялата тази красота създадена от природата, но все пак не се разсейвайте много, защото на места камъните и калта могат да бъдат много хлъзгави. 

Чувствата, които човек изпитва виждаики със собствените си очи този шедьовър на природата е почти неописуем. Осъзнаваш, колко си малък всъщност и забравяш за онези битовизми, които мислиш за толкова важни, просто забравяш за всичко дори и за телефона за малко (докато не се наложи да се снимаш за социалните мрежи). Изпитваш спокойстие и просто се прекланяш пред годините нужни за създаването на такова нещо, природата и Божиите очи (образно казано, все пак не сме някакви сектанти).  Гледката е изумителна и спираща дъха. Когато стигнахме средата на пещерата и вдигнахме поглед нагоре ето, че те бяха там очите, които гледат сякаш от небето. След края на основната пещера имаше още няколко скални образувания, които се намират от двете страни на фунията от скали. Те също са много красиви със своя чар, но разбира се по-малки от основната зала на пещерата. 

Направи ни впечатление, че имаше и доста чужденци, може би повече от половината посетители, които срещнахме бяха чужденци. Всички те от различни краища на света се възхищаваха на българската природа, което ни направи още по горди и нас самите, като Българи.

Преминаването през пещерата е много приятно с тази тайнственост и изящество, която те заобикаля. Изобилието от животинки свили гнезда и използващи пещерата за убежище също са там – някои по-скрити от други. 

По незнаен път към скален манастир

В края на пещерата отляво имаше направена малка табела със спрей на стената за скален манастир Св. Марина и ние просто тръгнахме по пътеката, за да видим къде е.

Пътеката продължаваше и преминахме през гората, където започна трудната част, защото не навсякъде е обезопасено, беше леко кално от вчерашните дъждове, а и е стръмно. Идеалните предпоставки за инцидент, ако подходите с несериозност. Все пак, ако гледате къде стъпвате няма да има никакъв проблем. Има доста табели показващи посоката за манастир Св. Марина и другата изненада Национален пещерен дом „Петър Трантеев“ (до който нямахме време да отидем пеша). Спускахме се по пътеката и пред нас се откри отражението на слънчевите лъчи в р. Искър. Когато стигнахме до там реката изглеждаше като оазис в тази жега, но изглеждаше много опасен участък от реката с водовъртежи и силно течение. Направихме по няколко снимки и се отправихме към  пътеката водеща към манастир Св. Марина. Изкачването е по камъни и трябва да бъдете внимателни. Когато стигнете на високото пред вас се открива поредната спираща дъха гледка, реката, планината, природата непокътната. В дясно се виждаше и преминаващата влакова линия, която сякаш беше част от природните творения и винаги е била там.

Пътеката към манастира става по-опасната и продължава по отвестна скалата до р. Искър, но си заслужава всяка крачка. Направени са мостчета свързващи останалите издадените скали и е поставено стоманено обезопасително въже, за което ви препоръчваме да се държите здраво. Малко преди манастира видяхме надписи да не снимаме и да се уважава манастира, така че решихме да не снимаме. След още няколко крачки по скарлите, пред нас се откри кукетен, сгушен в скалата манастир Св. Марина. Започвахме да усещаме едно спокойствие и може би наслада от това, че не се отказахме, а продължихме за да стигнем до края. За наше щастие имаше извор до входа на манастира, която ни помогна доста, тъй като останалата ни вода беше малко.

Резюме

Пещера Проходна е специално място, за което е добре да отделите повече време, но ако не сте го посещавали, направете го най- скоро. Усещането за това, колко е величествена природата се засилва още щом направите първите крачки към пещерата. И Ние си мислехме че ще ни отнеме 1 час, а бяхме там 4. Имахме късмет с това, че дните през юни са дълги и това ни позволи да посетим всяко едно място.


Имате други въпроси?

Ако имате други въпроси, които искате да включим, моля използвайте формата за контакти, като кликнете ТУК или на имейл: info@zaminavam.com

Posted by Ради Пенчев

Работя в ИТ сектора от над 10 годин, почти достигнах 30г вързраст (това е скучната част от мен). Но много обичам да пътувам, откакто се напих в Лондон и след по малко от 24 часа летях за Тайланд.
Хобита много, но приключенията чрез пътувания си останаха любимото ми занимание. Обичам да снимам, да програмирам разни неща, да спортувам, вкусната храна, всичко красиво, и не на последно място бързи коли.
Ще срещате странни думи, като "мега", "бачо", "тарикат" и други, които обичам да използвам за да описвам по цветущо нещата.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.